Статистически анализ на изследване на влиянието на външния дълг върху икономическия растеж за периода 2008 – 2017 г.
Резюме: Настоящият материал включва изследване на влиянието на външния дълг на България върху икономическия растеж, измерен чрез нарастването на брутния вътрешен продукт.
Изследването е базирано на използването на статистически модел на линейна регресия, чиято цел е да изведе посоката и силата на взаимодействие между разглежданите величини – брутен вътрешен продукт, брутен външен дълг, разходи за обслужване на външните задължения, изменение на износа, изменение на входящите капиталови потоци.
Емпиричният анализ се намира в основата на извеждането и дефинирането на отделните канали, по които се формира влиянието на външния дълг.
Натрупването и динамиката на брутния външен дълг на България
Натрупването и динамиката на брутния външен дълг на България
съпътстват икономическия растеж от началото на прехода към пазарна икономика. Това налага да се направи анализ на дълговата структура на страната, да се отчете нейната дългова поносимост на фона на членството u в ЕС, когато България трябва да поддържа политика, насочена към насърчаване на икономическия растеж на страната с цел постигане на реална конвергенция с останалите страни – членки на Съюза.
Връзката между брутен външен дълг и икономическия растеж на страната
Това извежда на преден план разглеждането на връзката между брутен външен дълг и икономическия растеж на страната. Разкриването на зависимостите между разглежданите величини дава отговор на въпроса дали е необходимо вземането на мерки по ограничаване на брутен външен дълг, дали всяка една единица новопривлечен дълг съдейства за нарастване на брутния вътрешен продукт на страната.
В икономическата литература има ограничен брой разработки, които изследват влиянието на брутния външен дълг върху икономическия растеж.
Pattillo, Poirson, Ricci посочват негативното влияние на брутния външен дълг върху икономическия растеж поради възникването на т.нар. „ефект на несигурност в икономиката”.
Също те доказват, че ниското ниво на външните задължения може да има благоприятен ефект върху растежа, докато високото ниво на дълг е свързано със забавяне на растежа на местната икономика.
Cohen2 въвежда модел на икономически растеж, в който основен фактор са инвестициите. Според него достъпът на една страна до международните финансови пазари е ограничен поради наличието на риск от бъдещо спиране на обслужването на външния дълг.
Според Calvo3 високият външен дълг се свързва с нисък икономически растеж поради повишаването на данъците и появата на негативен ефект върху инвестициите посредством намаляваща възвръщаемост.
Elbadavi4 изследва нелинейната зависимост между величината на външния дълг и икономическия растеж за развиващи се икономики. Минасян5 извежда модел на дългово равновесие на примера на България, където разглежда взаимодействието между темпа на нарастване на БВП,
дълговото натоварване (БВД/БВП) и дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
До този момент липсват разработки, посветени на проблемите на влиянието на външния дълг на България върху икономическия растеж. Не е правено разграничение и между влиянието отделно на брутния външен дълг, на частния и на публичния външен дълг за периода от началото на прехода към пазарна икономика.
Размерът на брутния външен дълг за една страна не е основен показател, отчитащ риска от настъпване на дългова криза. Той може да бъде голям, но длъжникът да не изпитва затруднения по неговото обслужване. От друга страна, външният дълг може да бъде относително малък, но страната длъжник да не е в състояние да го изплаща.
Натрупването и динамиката на брутния външен дълг на България съпътстват икономическия растеж от началото на прехода към пазарна икономика. Това е силно изразено в началото на 90-те години на двадесети век, когато страната обявява мораториум на плащанията по външния дълг и това поставя България в изолация спрямо международните капиталови пазари в продължение на дълъг период от време.
Брутният външен дълг няма единствено инвестиционно предназначение
Брутният външен дълг няма единствено инвестиционно предназначение. Неговото акумулиране не е свързано непременно с повишаването на производствените фактори или подобряването на общата факторна производителност.
БВД сам по себе си не е част от производствената функция. Той представлява функция също така на вътрешното потребление, военните разходи,публичните дейности, нямащи пряко отношение към генерирането на националния доход. От друга страна, редица фактори и дейности извън БВД оказват влияние върху динамиката на БВП, като например неконкурентният износ.
Влиянието на брутния външен дълг на една държава върху икономическия растеж се реализира посредством различни канали. Проследяването на влиянието чрез дефинираните канали на въздействие позволява изработване и провеждане на управленска стратегия в сферата на външната задлъжнялост.
Извеждането на тези канали е най-важният инструмент, който стои в основата на анализа на въздействието на външния дълг върху икономическия растеж.
Влиянието на външния дълг върху икономическия растеж
От гледна точка на влиянието на външния дълг върху икономическия растеж могат да бъдат изведени два основни канала:
• Ефект на дългово пренасищане, при което се отблъскват инвестициите.
• Състояние на несигурност – големият размер на брутния външен дълг прави икономическата система нестабилна по отношение както на основните макроикономически показатели (инфлация, лихвени проценти,курс на националната валута), така и по отношение на състоянието на държавните институции.
Негативните ефекти от този канал са свързани не само с ограничаване на инвестициите, но и с ограничаване на достъпа до международните капиталови пазари, засилване на изходящите капиталови потоци и др. Зависимостта между външния дълг, икономическия растеж и входящите капиталови потоци може да бъде усложнена по няколко причини.
На първо място, в действителност може да съществува зависимост между икономическия растеж на една страна и величината на външния дълг.
На второ място, икономическата политика на едно правителство, насочена към регулиране на платежния баланс, на вътрешния лихвен процент и нивото на безработица, може да окаже влияние върху размера на външния дълг, а оттам и върху качеството на неговото обслужване и върху самия икономически растеж.
Отражение би се почувствало също така и върху износа, вътрешната норма на спестяванията, входящите чуждестранни капиталови потоци.
На трето място, може да съществува двойна зависимост между външния дълг и неговото обслужване. Дългосрочните капиталови потоци в зависимост от своите характеристики могат да окажат влияние върху икономическия растеж, инвестициите и нивото на дълга. От друга страна, самите входящи капиталови потоци могат да бъдат повлияни от степента на икономически растеж в страната.
Разкриването на зависимостите между нарастването на брутния вътрешен продукт, външния дълг и преките чуждестранни инвестиции ще даде отговор на тези въпроси. Зависимостта между външния дълг и икономическия растеж не е тривиална и лесно измерима.
Това е породено от обстоятелството, че много от променливите величини, които се изследват, могат да бъдат ендогенни величини, както и от това, че влиянието на външния дълг върху икономическия растеж може да има както преки, така и косвени ефекти. С цел извеждане на основните канали, които оказват влияние върху икономическия растеж на страната, може да бъде съставено линейно регресионно уравнение.
Екзогенните величини са подбрани така, че да съответстват на българската икономика с цел да предоставят по-точна представа за ефектите от влиянието на външния дълг върху капиталовите потоци и икономическия растеж. Уравнението има за цел да изведе статистически посоката и силата на влияние на основните производствени фактори и външния дълг. То се опира на производствената функция на Коб-Дъглас.
Включването в уравнението на компонентите на дълга има за цел да установи влиянието им върху общата факторна производителност.
Нека:
YRt = a0 + a1YRt-1 + a2LFRt + a3DSRt-1 +
+ a4CPT + a5HRt + a6CIRt-1,
където:
DSR е степента на нарастване на разходите за обслужване на дълга,
CIR – коефициентът на нарастване на входящите капиталови потоци,
YR – нарастването на реален БВП,
DB – брутният външен дълг,
LFR – абсорбцията,
HR – броят наети,
CPT – бруто образуването в основен капитал,
PD – брутният публичен дълг,
PRD – брутният частен дълг,
t – разглежданият период,
а – регресивните коефициенти.
Същността на уравнението е да покаже, че икономическият растеж се определя от нарастването на капитала, човешкия капитал, обслужването на външния дълг.
Предполага се, че тези фактори оказват положително влияние върху растежа и поради това коефициентите а2, а4, а5, а6 се очаква да приемат положителни стойности. Всички производствени фактори могат да предизвикат икономически ефект. По тази причина нарастването на вътрешното търсене, подтикнато от повишената вътрешна абсорбция, може да има за ефект нарастване на инвестициите и съответно нарастване на заетостта.
Също така се предполага, че факторът обслужване на външния дълг има негативно влияние върху дълга, поради което се очаква коефициентът а3 да приеме отрицателна стойност.
Чуждестранният капитал (под формата на преки чуждестранни инвестиции) може да финансира инвестициите и да насърчи икономическия растеж. По тази причина може да се смята, че входящите капиталови потоци се намират в положителна зависимост с икономическия растеж.
От друга страна, влошаването на икономическия растеж може да окаже негативно влияние върху размера и посоката на капиталовите потоци – чрез промяна на кредитния рейтинг, както и чрез влошаване на инвестиционния климат. Капиталовите потоци не само оказват влияние върху икономическия растеж, но са и зависими от неговата динамика.
Те могат да окажат и негативно влияние върху растежа. От тази гледна точка извеждането на регресионния коефициент а6 се очаква да даде отговор на въпроса относно влиянието на входящите капиталови потоци върху динамиката на БВП.
Повишаването на валутните резерви позволява на страната да не предприема строги мерки за намаляване на вноса и за въвеждане на ограничения по отношение на изходящите капиталови операции. Ако резултатите от изследването покажат, че е налице положително влияние на частния външен дълг върху икономическия растеж, това косвено може
да потвърди една хипотеза, че в структурата на вноса на страната преобладават инвестиционни стоки, които от своя страна съдействат за подобряване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика.
Преди провеждането на отделните изчисления променливите се проверяват за стационарност. Така например сериите GDPt трябва да се диференцират d на брой пъти, колкото единични корена съдържа GDPt.
По този начин тя се превръща в стационарна, т.е. независима от изменението във времето. Малкият брой статистически наблюдения за една величина (под 20) представлява пречка пред осъществяването на тест за единичен корен, отчитащ наличието на стационарност.
Резултатите потвърждават повечето от предварителните очаквания по отношение на знаците на регресионните коефициенти.
При извеждането на БВП резултатите показват, че обслужването външния дълг се намира не в негативна, а в статистически значима положителна зависимост спрямо икономическия растеж за разглеждания период.
С цел формулиране на реалистично обяснение за наличието на подобна зависимост се налага въвеждане на периодични стойности на променливите величини. Така например нарастването на разходите за обслужване на външните задължения се предполага, че ще окаже влияние върху икономическото развитие.
Резултатите от регресионния анализ показват, че разходите за обслужването на външния дълг за предходната година се намират в значима и положителна зависимост спрямо икономическия растеж. За по-пълното изясняване на действието на този канал върху икономическия растеж е необходимо да бъдат извършени допълнителни изчисления, които имат за цел да направят разграничение между общия брутен външен дълг, публичния външен дълг и частния външен дълг.
Още повече че основните плащания по външния дълг през разглеждания период са свързани с погашения основно по публичния външен дълг и се очаква те да намаляват през следващите години едновременно с намалението на величината на външния публичен дълг.
На този етап може да се направи изводът,че външният дълг оказва положително влияние върху БВП и не е налице ефектът на дългово пренасищане, при което нетната настояща стойност на всички бъдещи плащания по дълга надвишава нетната стойност на притока от входящи капиталови потоци. При обслужването на външния дълг държавата разпределя значителна част от националния продукт и го трансферира в чужбина.
По този начин допълнително може да се ограничат възможностите на страната и за в бъдеще да обслужва редовно своите задължения, което може да доведе до влошаване на проблема със задлъжнялостта. Тази хипотеза е валидна основно в случаите, когато страната разполага с ограничен достъп до международните капиталови пазари или не разполага с такъв, или не е способна да привлича чуждестранни инвестиции.
Очевидно това не е случаят за България, при която данните показват, че преките чуждестранни инвестиции отбелязват значителен ръст през последните години, като за 2008 г. достигат 4104 млн. евро, което е повишение с около 76 % спрямо стойността на показателя за предходната година.
От друга страна, входящите капиталови потоци нарастват и по отношение на величината на частния външен дълг, който от почти нулеви стойности през 2008 г. достига 29 668 млн. лева през 2009 г.
От друга страна, както се и очакваше, човешките ресурси и капиталът показват значимо по ефект влияние върху икономическия растеж. Това е изведено от производствената функция на Коб-Дъглас.
Предварителните очаквания бяха, че входящите капиталови потоци оказват съществено влияние върху икономическия растеж и динамиката на външните задължения. Това произтича от предположението, че при наличието на големи по размер преки чуждестранни инвестиции зависимостта на страната домакин от външно финансиране
би намаляла, което би допринесло за намаляване на дълговото бреме и алокацията на националните ресурси към области с по-голяма производителност.
Независимо от това резултатите от изследването отчитат сравнително слаба зависимост между преките чуждестранни инвестиции и икономическия растеж. За извеждането на влиянието на външния дълг в уравнението на растежа се заменя променливата величина DSR с PD, където PD представлява величината на публичния външен дълг.
Като цяло резултатите потвърждават зависимостите от първоначалната регресия с изключение на това, че публичният дълг оказва негативно влияние върху икономическия растеж, макар и зависимостта да не е толкова статистически значима.
Тази негативна зависимост установява, че публичният външен дълг е един от основните канали, които водят до забавяне на икономическия растеж на страната от началото на 90-те години на 20. век. Още повече че в началните години на прехода публичният външен дълг представлява над 85 % от брутния външен дълг.
Именно през този период, след обявяването на мораториум по плащането на външните задължения, страната губи достъп до международните капиталови пазари и успоредно с това реализира забавено икономическо развитие. Негативното влияние на публичния външен дълг дава основание да се направи извод относно ефикасността на публичните институции.
На основата на получените резултати може да се заключи, че публичната администрация не е в състояние правилно да разпределя заетите ресурси кум най-ефективните области от икономиката или пък те са насочени към области, без отношение към стимулиране на икономическия растеж.
Изведените зависимости показват, че политиката на намаляване на външния публичен дълг на България през последните години е правилната политика по отношение на управлението на външния дълг и това потвърждава резултатите от основното уравнение на дълга, че разходите по обслужването на външните задължения се намират в положителна зависимост с икономическото развитие, тъй като тези разходи са свързани най-вече с погасяването на външните публични задължения.
Може да се предположи, че разходите по обслужването на външния дълг биха имали негативно въздействие върху икономическото развитие на страната, измерено чрез нарастването на БВП през следващите години, когато те ще включват в себе си основно перата по погасяване на външните частни задължения.Заместването в модела на частните външни задължения се очаква да покаже, че те оказват положително влияние върху икономическото развитие на страната, измерено с нарастването на БВП.
Частните външни задължения представляват част от входящите капиталови потоци. За разлика от публичните външни задължения се очаква те
да бъдат насочени от икономическите агенти към ефективни области от икономиката и към увеличаване на производителността.
Основен техен недостатък е, че в един бъдещ период, те са свързани с появата на изходящи капиталови потоци, което може да доведе до намаляване на ликвидността в икономическата система, намаляване на пределната производителност на капитала и евентуална поява на някои последствия от азиатската финансова криза през 90-те години на двадесети век.
От друга страна, частните външни задължения оказват влияние и върху нарастване на вътрешната абсорбция и съответно до влошаване на търговския баланс на страната. Влошаването на външнотърговския дефицит може да доведе до намаляване на националния доход на страната, което от своя страна има за резултат допълнително влошаване
на салдото по текущата сметка на платежния баланс.
Ефектът от нарастването на вноса може да окаже положително влияние върху икономическата активност в страната, при положение че е свързан основно с вноса на инвестиционни стоки, в резултат на което се подобрява производителността в българската икономика.
Определянето на влиянието на частните външни задължения върху икономическия растеж би дало отговор на въпроса кой ефект действа върху БВП с по-голяма сила – този на намаляване на националния доход посредством нарастването на вноса на потребителски стоки или този на насърчаване на БВП чрез повишаване на производителността.
Отговорът на горния въпрос е от съществено значение за подобряването на поносимостта на дълга на българската икономика в средносрочен план и съответно за разширяване на достъпа на страната до международните капиталови пазари.
Ако влиянието е отрицателно, това би могло да даде основание да се направи заключение, че България следва пътя на развитие на азиатските страни преди развитието на финансовата криза през 90-те години на двадесети век.
Тези страни поддържаха системи на фиксиран валутен курс, реализираха устойчив икономически растеж и интензивно привличаха входящи капиталови потоци под формата на частни външни задължения. Ако изведената зависимост е положителна, нарастването на брутния външен дълг не бива да се разглежда като фактор, водещ до увеличаване на системния риск в българската икономика, а като основен канал за насърчаване на икономическото развитие.
Докато България успява да поддържа стабилен икономически растеж, нейната поносимост към външния дълг и вероятността от поява на ефект на дългово пренасищане не се поставят под съмнение.
Резултатите потвърждават хипотезата за положителното влияние на частните външни задължения. Обстоятелството, че частните външни задължения започват да превишават публичните външни задължения едва през последните четири години е основна причина за наблюдаваната ниска статистическа значимост на изведената зависимост.
Резултатите дават основание да се направи извод, че частните външни задължения са сред основните канали, водещи до насърчаване на икономическия растеж на страната през последните години.
За проверка на изведените вече зависимости е необходимо в уравнението да се включи и променливата величина брутен външен дълг.
Направените заключения до този момент дават основание да се изведе работната хипотеза, че за периода от началото на 90-те години на двадесети век брутният външен дълг е оказвал положително влияние върху нарастването на националния доход.
Резултатите потвърждават наличието на положителна зависимост между БВП и брутния външен дълг на България за периода от началото на 2009 г. Регистрираният висок икономически растеж стимулира входящите капиталови потоци (чрез преки и портфейлни инвестиции), които от своя страна усилват растежа.
Това се осъществява както чрез повишаване на производствения капацитет, така и чрез намаляване на зависимостта на отделната държава от дългово финансиране.
Въз основа на получените резултати може да се направи извод, че съгласно теорията за дълговата крива на Laff er България се намира в частта на кривата, при която с нарастването на БВД се насърчава икономическият растеж и все още не е достигнала точката на дългов капан, при която вследствие на всяка една единица новопривлечен дълг се намалява пределната производителност.
Резултатите потвърждават повечето от предварителните очаквания по отношение на знаците на регресионните коефициенти. При извеждането на БВП изследването намира, че обслужването на външния дълг се намира не в негативна, а в статистически значима положителна зависимост спрямо
икономическия растеж за разглеждания период.
За по-пълното изясняване на действието на този канал върху икономическия растеж са направени допълнителни изчисления, които имат за цел да направят разграничение между общия брутен външен дълг, публичния външен дълг и частния външен дълг. Още повече че основните плащания по външния дълг през разглеждания период са свързани с погашения главно по публичния външен дълг и се очаква те да намаляват през следващите години едновременно с намалението на величината на външния публичен дълг.
Следователно може да се направи извод, че външният дълг оказва положително влияние върху БВП и не е налице ефектът на дългово пренасищане за периода от началото на 2009 г. При обслужването на външния дълг държавата разпределя значителна част от националния продукт и го трансферира в чужбина.
По този начин допълнително може да се ограничат възможностите на страната и за в бъдеще да обслужва редовно своите задължения, което може да доведе до влошаване на проблема със задлъжнялостта. Тази хипотеза е валидна основно в случаите, когато страната разполага с ограничен достъп до международните капиталови пазари или не
разполага с такъв, или не е способна да привлича чуждестранни инвестиции, което не е случаят за България.
Изследването показва, че публичният дълг оказва негативно влияние
върху икономическия растеж, макар и зависимостта да не е толкова статистически значима. Негативното влияние на публичния външен дълг потвърждава също така хипотезата, че публичната администрация не е в състояние правилно да разпределя заетите ресурси към най-ефективните области от икономиката.
Изследването открива положителна зависимост между частния външен дълг и икономическия растеж. Това отхвърля хипотезата за наличие на негативно влияние и съответно следване на развитие на модела на кризата на азиатските страни.
Изведената положителна зависимост доказва предположението, че нарастването на брутния външен дълг представлява основен канал за насърчаване на икономическото развитие. Тази зависимост съвсем естествено не може да продължава вечно и е необходимо данните да се следят в динамика.
Силното нарастване на брутния външен дълг, при равни други условия, изключващо появата на негативни външни шокове, е необходимо допълнително да се анализира, тъй като при наблюдаване на високи темпове на растеж страната лесно може да се окаже в състояние на дългово пренасищане, където всяка една единица нов дълг ограничава икономическия растеж.