Маркетинг в туризма се базира на три основни концепции – маркетинг концепия за дестинациите, за туристическите продукти и за туристическите стратегически бизнес единици.
Маркетингови елементи и акценти при тяхното управление при трите концепции.
Дестинациите не могат да разчитат на случаен успех, поради което конкурентноспособноста им се утвърджава като основна функция на техните системи за управление и маркетинг. Туристическата дестинация обхваща различни целеви региони и различни маркетингови мерки. Характеристики на туристическата дестинация могат да бъдат природни дадености, исторически забележителности, събития, култура, етнически особености, климат и други.
Туристическият продукт е с основно значение за развитието на туризма. Неговото съдържание и качество са определящи за потребителският избор. Най – общо туристическият продукт може да се определи като комплекс включващ блага с нематериален характер създадени в сверата на услугите и такива с материален характер предзначени да удовлетворят потребностите на туристите.
Туристическият продукт представлява съвкупност от стоки и услуги, които са резултат от производствената дейност, но и от различни блага, които не са плод на човешки труд и са привидно безплатни, които също имат значение при определяне на крайната цена на продукта.
Туристическата стратегическа бизнес единица е продукт на еволюция на маркетинг теорията и практиката и може да бъде като основен елемент в стратегическото планиране, може да се определи и като оперативна единица, обект на анализ и планиране, произвеждаща относително обособена съвкупност от продукти и услуги, продаваща на група потребители.
Сравнителен анализ на трите маркетинг концепции
Трите концепции са взаимно – зависими една от друга, без дестинация неможе да съществува туристическият продукт, а без туристически продукт неможе да съществува туристическите стратегически бизнес единици.
Потребители на туристически продукти, които са неопитни, не харесват чуждестранни дестинации и не са склонни да правят високи транспортни разходи.
Индивидите, които влияят върху процеса на покупка са:
Рекламното лице на компанията
Туристическият агент
Туроператор
Етапите на процеса на покупка при маркетинг в туризма
Първи етап: Осъзнаване на проблема – несъответствие между реалното и желаното състояние.
Втори етап: Търсене на информация – на този етап се определят съществуващи алтернативи на базата на вътрешна и външна информация.
Трети етап: Оценка на алтернативите – етапа включва оценка на алтернативите и селекция (избор)
Четвърти етап: Покупка – окончателното решение за покупка се предхожда от формиране на намерение за покупка.
Пети етап: Поведение след покупка –
удовлетворенност от покупката.
Модела S-O-R за извършване на покупка при маркетинг в туризма
S-O-R модела (стимули – организъм – реакция) – представлява изучаването и разглеждането на човешкото поведение. Идеята на модела е, че под влиянието на факторите от обкръжаващата среда се отключва склонността към потребление, т.е. клиентите започват да мислят по-активно за покупката на определен продукт.
Психологическия тип на тези потребители
Потребители които не обичат дестинации извън държавата в която пребивават, скромни и нямат голям туристически опит.
Рекламни послания, които трябва да се отправят към тези потребители
Пример:
Ние сме компания с дългогодишен опит в сферата на туризма и бихме могли да изпълним всяко ваше желание отностно дестинациите и транспортните разходи. Нашите клиенти винаги остават доволни от услугите ни, тъй като за Нас най–ценно е приятното изкарване на нашите клиенти. Ние ще Ви помогнем при избора на дестинация и ще Ви представим най – подходящите за Вас туристически продукти.
Ако трябва да продадете туристически пъкет на този тип потребители, коя от стратегиите ще изберете: „открий клиента и го превземи“ или „привлечи клиента да те намери“?
Подобно на директен маркетинг стратегия, най–подходящо може би е стратегията „открий клиента и го превземи“, тъй като този вид потребители не е запознат с туристическите услуги и не са склонни да правят високи разходи. Според мен тези потребители не биха потърсили агенция за туристически услуги, тъй като са
по – скромни.
Коя от стратегиите е по–подходяща за тези клиенти: „съпозициониране“ или „препозициониране“?
Подходящ е метода „препозициониране“, тъй като тези потребители не са запознати с туристическите продукти, не харесват чуждестранни дестинации. Те не са склонни на високи транспортни разходи за тяхното страхотно прекарване. Възможно е тяхното мнение да се промени, след като бъдат насърчени или информирани отностно интересни за тях места.
Виж още: Туризъм, Маркетинг, Основи на маркетинга