Лаймска болест в България: Симптоми, тестове, лечение и превенция

Лаймската болест е инфекция, предизвикана от бактерии от рода Borrelia, които се предават на човека чрез ухапване от заразен кърлеж. Това заболяване е особено разпространено в Европа и Северна Америка, като България е сред страните, където болестта става все по-разпространена.

Заразяването с Лаймска болест в България се увеличава поради по-честите контакти между хора и природни райони, където кърлежите обитават.

В България кърлежите от рода Ixodes, известни като еленови кърлежи, са основните преносители на инфекцията. Най-активни са през топлите месеци на годината, от април до октомври, когато вероятността от ухапване и заразяване е най-голяма. Тази статия разглежда подробно симптомите, начините за диагностика и лечение на Лаймската болест в България, както и ефективни мерки за превенция на заболяването.

Разпространение на Лаймската болест в България

През последните години в България се наблюдава увеличение на случаите на Лаймска болест, главно в резултат на по-активния туризъм и селския живот, както и в зоните на градските паркове и периферии. Кърлежите, които пренасят Borrelia, обитават гористи и тревисти зони, където се хранят с кръвта на малки бозайници и птици. Поради това, районите със смесени гори и полета, като тези в Родопите, Стара планина и други планински вериги, са зони с по-висок риск.

Инфекцията най-често засяга хора, които прекарват продължително време на открито – туристи, ловци, фермери и собственици на домашни животни. Домашните любимци, като кучета, също могат да пренасят кърлежи, които след това могат да предадат инфекцията на техните стопани.

Симптоми на Лаймската болест в България

Лаймската болест е известна с това, че има многостепенно протичане, което води до различни симптоми в зависимост от етапа на инфекцията. Симптомите могат да се проявят веднага след ухапване или да се появят месеци или дори години по-късно. (научете още: Симптими на лаймска болест – пълно ръководство, LymeCare Alliance, 2024) Важно е да се отбележи, че не всеки ухапан от заразен кърлеж ще развие инфекцията, но при наличие на симптоми е необходимо незабавно търсене на медицинска помощ.

Ранна локализирана инфекция

Този етап настъпва в рамките на първите 3 до 30 дни след ухапването. Най-често срещаният симптом е обривът, известен като еритема мигранс. Това е червено петно около мястото на ухапване, което постепенно се разширява и придобива вид на „мишена“. Обривът може да достигне до 30 см в диаметър и не винаги е придружен от болка или сърбеж.

Други симптоми на ранната инфекция включват:

  • Главоболие
  • Умора
  • Мускулни и ставни болки
  • Треска и втрисане
  • Лимфаденопатия (увеличени лимфни възли)

Тези симптоми често могат да бъдат объркани с грип или друга вирусна инфекция, което може да доведе до забавяне на диагнозата. Важно е обаче да се обърне внимание на анамнезата за ухапване от кърлеж и появата на характерния обрив.

Ранна разпространена инфекция

Ако инфекцията не бъде открита и лекувана на ранен етап, тя може да се разпространи в други части на тялото. Този етап настъпва седмици до месеци след ухапването и може да предизвика множество системни симптоми, включително:

  • Разширяване на обрива по различни части на тялото
  • Лицева парализа (парализа на Бел), която може да бъде временна
  • Менингит или енцефалит, водещи до силни главоболия, скованост на врата и проблеми с концентрацията
  • Сърдечни проблеми, като Лаймска кардит, водещ до нарушения на сърдечния ритъм

При тези симптоми лечението с антибиотици е наложително, за да се предотвратят дълготрайни усложнения.

Късна инфекция

Късният стадий на Лаймската болест може да настъпи месеци до години след първоначалната инфекция, ако не е била лекувана. Симптомите на този етап могат да бъдат много тежки и да включват:

  • Лаймски артрит: възпаление на големите стави, особено на коленете, което води до болки и подуване
  • Хронична неврологична болка: периферна невропатия, загуба на чувствителност, когнитивни нарушения като загуба на памет и концентрационни трудности
  • Хроничен атрофичен акродерматит: кожни изменения, предизвикани от щама Borrelia afzelii, който води до изтъняване на кожата и обезцветяване

Този етап може да бъде изключително труден за лечение и да изисква продължителна терапия.

Диагностика на Лаймската болест в България

Тъй като симптомите на Лаймската болест могат да бъдат неспецифични и да се припокриват с други заболявания, правилната диагноза изисква комбинация от клинични и лабораторни тестове. В България се използват няколко основни метода за диагностика на болестта:

  1. Клинична оценка: Първият и най-важен елемент в диагностиката е подробната анамнеза на пациента, включително информация за ухапване от кърлеж и типичните симптоми като еритема мигранс. При наличието на този обрив, диагнозата често може да се постави на база на клиничната картина, дори без лабораторни тестове.
  2. Серологични тестове: В България широко се използват серологични тестове, които откриват антитела срещу Borrelia. ELISA тестът е първият избор, а Western blot се използва като потвърдителен тест за положителните резултати. Тези тестове са най-полезни в по-късните стадии на инфекцията, когато тялото вече е изработило антитела.
  3. PCR тестове: PCR технологията може да открие ДНК на Borrelia в телесни течности като кръв, синовиална течност или ликвор. Въпреки че този метод е високочувствителен, той се използва основно при по-сериозни случаи на Лаймска невроборелиоза или Лаймски артрит.
  4. Лумбална пункция: При съмнение за невроборелиоза, може да се извърши лумбална пункция за изследване на ликвора (цереброспинална течност), за да се потвърди наличието на инфекция в централната нервна система.

Лечение на Лаймската болест в България

Лечението на Лаймската болест е най-ефективно, когато започне в ранния стадий на инфекцията. Основното средство за лечение са антибиотиците, като изборът на медикамент и продължителността на лечението зависят от тежестта на симптомите и стадия на заболяването.

  1. Антибиотици за ранния стадий:
    • Доксициклин: Този антибиотик е първа линия за лечение на възрастни и деца над 8 години. Терапията обикновено продължава между 10 и 21 дни, в зависимост от клиничната картина.
    • Амоксицилин: Амоксицилин е алтернативен избор за лечение на деца под 8 години, бременни жени и хора с алергия към доксициклин.
  2. Антибиотици за разпространена или късна инфекция:
    • Цефтриаксон: За пациенти с тежки неврологични или сърдечни усложнения, лечението с венозни антибиотици, като цефтриаксон, е необходимо. Продължителността на лечението може да достигне до 28 дни.
    • Цефуроксим: Това е друга алтернатива за перорално лечение при по-сложни случаи на инфекция.

При адекватно и навременно лечение повечето пациенти се възстановяват напълно, но в някои случаи може да се развие така нареченият пост-Лаймски синдром, при който пациентите изпитват хронични симптоми като умора и болки в ставите, дори след успешно лечение.

Превенция на Лаймската болест в България

Превенцията на Лаймската болест е от първостепенно значение, особено за хората, които прекарват много време на открито в рискови райони. Някои от основните мерки за предпазване от кърлежи и намаляване на риска от инфекция включват:

  1. Избягване на високорискови зони: Препоръчва се избягване на гъсти тревни площи и гористи територии през топлите месеци, когато активността на кърлежите е най-висока.
  2. Носене на защитни дрехи: При излизане в природата носенето на дълги ръкави, панталони и затворени обувки може да намали риска от ухапване от кърлеж.
  3. Използване на репеленти: Препоръчва се използването на репеленти с DEET или перметрин, които могат да отблъскват кърлежите.
  4. Редовен преглед на кожата: След престой в рискови зони е важно да се направи обстоен преглед на кожата и дрехите за кърлежи. При откриване на кърлеж, той трябва да се отстрани внимателно с пинсета възможно най-скоро, за да се намали рискът от инфекция.

Заключение

Лаймската болест е сериозен здравен проблем в България, който изисква бързо разпознаване и адекватно лечение. Увеличаването на разпространението на болестта през последните години подчертава нуждата от повишаване на информираността относно симптомите и рисковете, свързани с ухапванията от кърлежи. Своевременното лечение с антибиотици може да предотврати тежки усложнения, но превенцията остава най-добрата мярка за защита от инфекцията. Регулярното следене за ухапвания от кърлежи и използването на подходящи мерки за превенция могат значително да намалят риска от заразяване.