Досега изследователите на социалните процеси се придържат към мнението, че синергетичната теория трябва да се прилага към анализа на обществения живот с голяма предпазливост. Границите на приложение на синергетичната парадигма за самоорганизацията на системите могат да бъдат очертани както с помощта на философската рефлексия и критическото мислене, така и чрез изучаване на конкретната предметна област, където тя се прилага.
В чисто теоретически план, екстраполацията на методологията на синергетиката към анализа на комуникационните процеси среща много проблеми. С помощта на диалектическия подход, който разкрива взаимовръзката между теорията и методологията, може да се приложат основните принципи на теорията на самоорганизацията към осмислянето на комуникативните процеси.
В продължение на почти целия ХХ век комуникациите са анализирани в рамките на теорията на организацията. Бизнес комуникациите се изследваха в структурирани и йерархически системи . Автори като Г.Сайм, когато изследваха организацииите и организационното поведение, осъзнаваха ролята на комуникациите в процеса на администратирането.
Г. Сайм разкрива влиянието на комуникациите върху мащаба на дейността на организациите, докато Д. Катс и Р. Кан подчертаваха значението на по-общия принцип, че комуникацията се явява същност на всяка социална система. В резултат на разнородните схващания към 70-те години на ХХ век се оформиха три основни подхода за изучаване на комуникационните процеси в организациите.
Първият – това у школата на научното управление в лицето на Тейлър и Файол. Те изхождат от две основни допускания: а) комуникациите трябва да бъдат формални, йерархически и планируеми; б) висшето ниво на управление разполага с цялата необходима информация, функцията комуникации и нейното разпространение.
Вторият – школата на човешките отношения (Барноу, Мейо). Те твърдят, че корпоративният дух е първичен по отношение на икономическите отношения. Несъстоятелността на основния тезис не изключва факта, че съществена черта на организацията се явяват неформалните комуникации. Наличието на неформалните връзки в организациите създава механизма на самоорганизация, макар че той играе вторична и допълнителна роля по отношение на формалната структура.
Третият – школата на социалните системи, която се формира през 60-те – 70-те години на ХХ век. Тази школа прави опит за интеграция на предшестващите и се отличава с голяма еластичност. Третото направление се основава на теорията на системите и по това се различава от първите две. Обаче към организацията като силно структурирана, управлявана система принципът на самоорганизация не може да бъде приложен в пълен обем, макар понятието “информационно пренатоварен индивид” да представлява интерес като организационен аналог на понятието “комуникативно катастрофа” в самоорганизиращите се системи.
Информационно пренатовареният индивид, това е квалифицирания и отговорнния работник. За качествено изпълнение на задачите натоварват най-напред него. Количеството на добре изпълнените задания не може да бъде безкрайно голямо, защото настъпва момент, когато количеството информация на входа достига до критическо число. Тогава комуникацията се прекратява, тъй като вече няма информация на изхода. От гледна точка на теорията на организацията, се създава своеобразен информационен колапс. Смята се, че тогава комуникационният процес не се прекратява, а само качеството и количеството на комуникациите на дадения индивид стават непредсказуеми.
Дейността на индивида се изразява в множество точки на бифуркации.
Аналогията в дадения случай с методологията на синергетичните системи е доста условна, тъй като дейността на индивида се стреми към превръщането на реда в хаос, а не обратно. Затова системата на управление на организацията изработва рецепти, макар и несъвършени, за борба с информационната пренатовареност на работниците.
Изучаването на комуникациите в организацията и социално – технологичното знание по установяване на ефективни комуникации оформят общия изходен принцип – управление на процесите на комуникации.
Глобализацията на системите, направи актуален проблема за изследване на комуникациите в аспекта, на превръщане на средствата за масова информация в средства за масова комуникация. Принципното различие между тях се състои в наличието в последните на обратна връзка. Една комуникацията се смята успешна, когато нейните получатели са променили своето поведение в необходимото, от гледна точка на инициатора на комуникацията направление: гласували са за “своя” кандидат, купили са рекламираната стока и т.н.
Въздействието на средствата за масова комуникация променя начина на живот и светогледната позиция на индивида. Нарастващата роля на средствата за масова комуникация, които като паяжина обхващат всички сфери на обществото, правят актуален проблема за философското осмисляне на съвременните комуникации. Не случайно Р. Колингнут обръща внимание на философската рефлексия, която се изразява „в мисъл за мислите или мисъл от втори порядък“.
Комуникацията – това е продукт на цивилизационното развитие. Тя прави възможно опосредстването на общуването, разширява комуникативното поле посредством технически средства за комуникация: писменост, поща, радио, телеграф, телефон, телевизия, интернет. При цялата изкуственост на отделянето на подобни двойки (има се в предвид радио – телефон, телевизия – интернет) се разкрива закономерността на прехода от комуникативния монолог, към установяването на обратна връзка с получателя на информация.
Осмислянето на процесите на глобализация на средствата за масова комуникация, е извикало на бял свят три основни съвременни модела на комуникациите (манипулаторски модел, мозаичен модел, комукационен модел). С тях критически се преосмислят просветителския и социокултурния модел на комуникации .
Достойнствата на просветителският модел на духовното производство се изразява в отделяне на слоя на образованите хора, който свързва субекта на духовното производство и потребителя на духовното производство. Непросветената маса се намира в обятията на страха, наивните надежди и вековните предразсъдъци. Докато дейността на образованите хора става носител на цивилизационното обществено мнение. Просветителският модел не отчита обратното влияние на масите върху творците на духовното производство. С развитие на техническите средства на комуникациите извънредно нараства ролята на посредника, журналиста в комуникативното пространство. Ф. Ницше е прав, когато отбелязва, че „журналистът е победил професора“.
При анализът на съвременните комуникативни процеси е необходимо да се отчитат като минимум следните моменти:
1.функционирането на средствата за масова комуникация представлява само по себе си една от най-важните сфери на духовното производство. По мнението на мнозинството изследователи то се подчинява на същите икономически закони, както на производството на стоки и услуги, т.е. комерсиализация на средствата за масова комуникация;
2.ролята на техническите средства за комуникации оказват огромно влияние на посредника в процеса на взаимодействие;
3.общуването е междуличностно взаимодействие, докато в същото време комуникацията е социално взаимодействие, редуциран модел на общуването.
В своето развитие комуникативните процеси се стремят към този начален основен образец, опитвайки се да отчитат вкусовете и реакцията на потребителите на средствата за масова комуникация. Съвременните модели на комуникация по свой начин отразяват тези основни параметри на функциониране на средствата за масова комуникация.
Манипулаторски модел
Комуникациите продължават традицията на ефективните комуникации на междуличностовото общуване, но те се пренасят на плоскостта на масовото социално взаимодействие. Централен проблем тук се явява изследването на ефектите на масовото комуникиране. Под ефект на масово комуникиране се разбира следствието на процеса на комуникация, при това в съзнанието, а следователно, и в поведението на индивидите протича това, което без акта на комуникации не би станало . Ефектите от масовата комуникация представляват най-голям интерес в аспект на взаимовръзката на потребление на продуктите на средствата за масова комуникация и политическата ориентация на населението. В 20-те и 30-те години на ХХв. теоретическата база за изследване на ефектите от масовите комуникации, както е известно беше бихевиоризма, който разглежда тези ефекти в качеството си на специфична реакция на специфичните символи. Докато през 40-те – 70-те години на миналия век, се използва популярността на концепцията на “двустепенната комуникация”. Идеите и информацията попадат сред населението само чрез “лидерите на мнение”, т.е. хората способни да формират общественото мнение. Тогава беше направен изводът, че решаващ фактор се явява не само съобщението, но и съвкупността от фактори на индивидуалното възприемане и особеностите на социокултурната среда. През последните години в изследванията на ефектите на масовите комуникации липсва водещо теоретическо начало.
Независимо от казаното, на равнище конкретни социологически изследвания ,бе разкрита зависимостта между конкретните политически ориентации и потребностите на пресата. Изхождайки от факта, че аудиторията е нееднородна, беше предложена типология на групите на потребителите на масова комуникация, която в различна степен е подложена на влиянието на средствата за масова комуникация. Интересно е да отбележим съществуването на такива групи, които се характеризират с непредсказуемост по отношение на възприемането и съответно, с непредсказуемост на поведението, в резултат на потребяване на масовата комуникация – това особено се отнася за телевизията.
Първата група се характеризира с това, че интерпретира съдържанието на телевизионното предаване като изхожда от своите собствени нагласи. Тук избирателността на възприемане е обусловена от шаблонните на възприемащия. Това, което не се вписва в съществуващата схема, за такива потребители на средствата за масова комуникация, просто не съществува.
Друга група се отличава с това, че е абсолютно непредсказуема при възприемането на информация от средствата за масова информация. От позициите на синергетичната теория именно тази група представлява интерес. Защото непрекъснатото увеличение на въздействието на средствата за масова комуникация води до нарастване на хаоса и неопределеността на социума. За съжаление тъкмо тази група потребители не е изследвана, но резултатите от политическото гласуване, например показват, че от това хаотично възприемане на съдържанието на средствата за масова информация възниква “ситуативния порядък в мислите”. Аналог на комуникативната катастрофа би се явила такава ситуация, когато нито един кандидат не бъде избран с мнозинство. Такова влияние се явява практически и теоретически реално, и затова не е случайно. Във всяко демократическо общество се създават такива избирателни технологии, чрез които да се избегнат подобни ситуации. По този начин се пораждат политическите симпатии.
Манипулативният модел отразява този очевиден факт, че изходните виждания, светогледните ориентири на част от потребителската аудитория, може да се променят в нужното направление. За този модел от решаващо значение е това, в чии ръце се намират средствата за масова комуникация. Но наличието на аудитория, не подаваща се на манипулация, поставя въпроса за интерпретацията и разбирането на съдържанието на съобщенията, за степента на социалната зрялост на личността. Всяка манипулация, в крайна сметка, предполага наличие на нивелирана масова личност. Обяснителните възможности на манипулаторския модел на комуникация са ограничени, но те не могат да се пренебрегнат от конфликтологична гледна точка.
Мозаичен модел
В управленската литература съществуват множество модели.
Привърженик на мозаичния модел е А. Мол. Според него, усвояването на знанията се осъществява в рамките на т.нар. стохастически процес, в чиято основа стои случайността. В този случай обикновеният индивид получава знания от случайни източници . По тази причина получените знания имат повърхностен характер, затова те са неустойчиви и преходни. Подобни знания често се изразяват с термина мнение, тъй като те подлежат на бърза промяна и могат да изчезват.
Според разбирането на съвременния масов човек, светът може да бъде уподобен на катастрофическо множество, състоящо се само от точки на бифуркация. Такъв възглед, по този проблем, се поддържа от френския математик Р. Том. На тази основа той прави класификация на неустойчивостта. В същата връзка съществува опит да се предвиди флуктуацията, чрез която протича бифуркацията.
Комукационен модел
Този модел описва комуникацията като диалог, чрез който общуват социално зрели личности. Комукационният модел по-скоро се отнася към сферата на желаното, което трябва да се случи, отколкото към отразяването на реалните процеси. Естествено достойнство на този модел на комуникации се състои в отделянето на внимание към главното действащо лице – личността. Въпросът за това, доколко съвременният масов човек притежава случайни знания и е обект на манипулиране, мяра се явява личността. От тук се определя ролята на субективния фактор при оценката на дадена ситуация и неговото поведение.
Избраната цел не винаги се превръща в желания резултат. Даже ако са налице такива условия, като обективни възможности, добрата воля и желание. Ето защо реализацията на планираната цел е свързана с наличие на ефективна организация. По дефиниция, макар и не прецизна, организацията е обединяване на повече индивиди за достигане на обща цел (или цели). Само с помощта на организацията може да се получи синергетически ефект. Ефектът възниква тогава, когато цялото става повече от сумата на своите части (1+1=3). За реализацията на поставената цел, индивидите трябва да обменят информация и да се договорят за начините на достигането на целта. С други думи необходима е комуникация.
Зародило се в недрата на кибернетиката, понятието “комуникация” последствие емигрирало в социалната психология (междуличностните комуникации), в социологията (междугруповите и масови комуникации), в управлението (комуникации в организациите), маркетинга (маркетингови комуникации и реклама), връзки с обществеността (стратегически комуникации).
Понятието комуникация има общонаучен характер (получило е такъв статус), което налага неговото философско осмисляне. За нас комуникацията е важна от гледна точка на конфликтите и конфликтологията.
Комуникацията често се определя като процес на обмяна на информация между двама или повече души. Като правило, този процес е целенасочен и служи за достигането на определен резултат. Управлението в организациите, това е преди всичко достигане на целта, заради която са се обединили хората. Комуникацията се отличава от такива явления като общуване и диалог, защото общуването не всякога изисква резултат.
Диалогът е общуване между двама партньори. Впрочем, и отделно взетият (изолиран) индивид, е способен да води диалог с въображаеми други или със самия себе си (удвоявайки себе си). Когато говорят много, но не едновременно, това вече не е диалог и не е акт на общуване, а се изразява чрез комуникативна мрежа. В комуникативния процес информацията играе роля на системообразуваща ценност. Известно е, че първият модел на комуникациите е бил предложен от Р. Шенън за корпорацията “Bell telephone” Co.