Икономическите конфликти са близки, но в никакъв случай тъждествени, с трудовите конфликти като съдържание и понятийно значение. За да бъдем обективни трябва да отбележим, че съществува група от учени, които поставят знак на равенство между икономическите и трудовите конфликти, или най-малкото не посочват изрично тяхното различие.
Икономически конфликти и трудови конфликти в бизнеса
Не ще и дума, че икономическият конфликт има връзка с трудовия конфликт, но първия вид конфликт има по-широко обемащо значение и обусловеност. Икономическият конфликт обхваща цялата съвкупност от икономическите отношения в обществото и конфликтните взаимоотношения между индивидите и различните групи и общността по повод на тях. За да илюстрираме току- що казаното ще си послужим с два примера, взети от реалната действителност.
Ние бихме могли да определим конфликтното взаимодействие, по повод на размера на работната заплата, между работодателя и наемния работник, като трудов конфликт, докато конфликтното взаимодействие, по повод на финансирането на бюджетните организации и институти, между държавата и заинтересованите страни, може да се формулира като икономически конфликт.
Икономическите конфликти са характерни за всички сфери (производство, разпределение, образование, търговия, вътредържавни и между държавни взаимоотношения и т.н.) и равнища (от конфликта на дадено семейство със социалната служба по повод на т.нар. социални помощи, до конфликтите между някоя община или област и държавната администрация по широк кръг от икономически проблем) на човешка дейност и взаимодействие.
Конфликти в управлението на проекти, ресурси, продукти и екипи във фирмите
Икономически конфликти могат да се наблюдават във всички сфери в държавите и във фирмите и бизнеса. Например в управлението на проекти, проджект мениджър и ръководител на екип могат да имат конфликт в ресурсите за персонала. Продуктов мениджър може да има конфликт с проджект мениджът относно изисквани функционалности и техните бюджети, ресурси, цени, срокове.
Бранд мениджър може да има конфликт с маркетинг мениджър относно позициониране на бранда, цялостната марка докато маркетинга може да има претенции в общите продажби на продукта и печалбите. Технически ръководители и дизайн екипи могат също лесно да влязат в конфликт по даден проект. Всъщност това в реалния свят на разработка на софтуерни продукти, уеб сайтове, приложения и всякакви дигитални проекти, се случва ежедневно.
Конфликти, икономика и изследвания
На икономическите конфликти са посветили част от своите научни изследвания едни от най-проницателните учени на човечеството, като те са си задавали основно следния въпрос – защо, въпреки че всеки индивид действа съобразно собствените си икономически интереси, в обществото като цяло не възникват неопределеност и хаос, и целият обществен механизъм действа удивително организирано и подредено? Теологично настроените мислители са отдавали този факт на Божията промисъл, други на мъдрото и загрижено отношение на държавните мъже и институции, докато трети са потърсили друго обяснение. Представители на последната група учени са Адам Смит (1723-1790 г.) и Макс Вебер (1864-1920 г.).
Главната теза на Веберовската социална философия е т.нар. идея за икономическата рационалност, която намира своето последователно изражение в съвременното капиталистическо общество с неговото рационално право и управление (рационална бюрокрация), рационално парично обръщение, рационална религия (за Вебер тя е християнския протестантизъм).
Рационалното икономическо поведение по същество осигурява възможността да се постигне максимална икономическа ефективност. Според Вебер икономическата рационалност прониква във всички сфери на човешките взаимоотношения и човешката култура.
Рационалността в крайна сметка, според немския социален философ, се оказва именно такава закономерност, която се налага и неумолимо проправя своя път, въпреки волята, интересите и желанията на хората. Тази рационалност обаче заплашва частично или изцяло да лиши отделния човешки индивид от личната му свобода.
И така, според преобладаващата част от учените, в икономическата си дейност човек в основни линии действа рационално – поведенски. Именно тази рационално – поведенска насоченост на индивида в икономическите му действия дава и обективната възможност за успешно анализиране, регулиране и управление на икономическите конфликти.
Видове икономически конфликти
Основните видове икономически конфликти се проявяват основно по следните линии на конфликтно взаимодействие:
1. Конфликти между работодателите, държавата и синдикатите. Част от интересите на тези организационно и структурно обособени формирования не съвпадат. Работодателите действат с цел максимализиране на своята печалба и влагане на получените средства главно за разширяване на производството или за лично потребление. Синдикатите се стремят да осигурят за своите синдикални членове максимално високо заплащане и постоянно подобряване на условията на труд. Държавата по принцип се стреми да влезе в ролята на арбитър между двете страни, но от своя страна има собствени, несъвпадащи нито с едната, нито с другата страна интереси;
2. Конфликти между държавата, като съвкупно териториално обединение и областните и общинските структури, по повод на разпределението и преразпределението на дефицитните материални и финансови ресурси;
3. Конфликти между различните професионално – съсловни организации на гражданите, по повод процесите на преразпределение на икономическите ресурси в своя полза. В преследването на тази цел, различните съсловно – професионални организации, са склонни да преувеличават своята роля и значение в общия икономически просперитет на обществото, и да принизяват ролята и значението на другите съсловно – професионални организации;
4. Конфликти между държавата и онези социални категории лица, които пряко зависят от нейната финансова поддръжка – лица в пенсионна възраст, т.нар. “социално слаби” индивиди и др.
Трябва да се признае, че икономическите конфликти, са едни от най-трудно регулируемите и управляеми. Това обаче съвсем не означава, че по начало това е невъзможно и този вид конфликта не се поддават на регулация и управление. Върху икономическите конфликти, по наше мнение, принципно може да се въздейства по три начина:
Първият начин е чрез метаинструмента на разглеждания по-горе от нас механизъм на рационалното човешко икономическо поведение. Този тип човешко поведение позволява да се въздейства обективно рационално чрез различен и многоброен набор от икономически инструменти, върху рационалния субект;
Вторият начин е използването на множеството структурни образования и икономически механизми и конструкти, доказали в течение на времето своята висока ефективност: тристранната система на преговори и договаряне, икономическите инструменти и средства за борба с безработицата и бедността, борсите, пазарите, застрахователните дружества, най-разнообразните финансови инструменти и т.н.;
Третият начин е използването на знанията, методите и постиженията на социалните и хуманитарните науки, и особено тези на конфликтологията, при регулирането и управлението на сложните и многообразни конфликти, които възникват на икономическо равнище.