
Досега изследователите на социалните процеси се придържат към мнението, че синергетичната теория трябва да се прилага към анализа на обществения живот с голяма предпазливост. Границите на приложение на синергетичната парадигма за самоорганизацията на системите могат да бъдат очертани както с помощта на философската рефлексия и критическото мислене, така и чрез изучаване на конкретната предметна област, където тя се прилага.
